През моя поглед
Винаги съм обичала природата, но истински се свързах с нея след като започнах да ползвам и да изучавам цветните есенции на доктор Бах. Тези есенции меко и нежно сваляха от мен пласт след пласт преградите и предразсъдъците, с които се бях натоварила. Понякога собствената ми съпротива създаваше сътресения, последвани от все по-дълбокото осъзнаване коя съм, каква съм и какво всъщност мога. На всяка крачка до мен бяха Цветята. Те ме подкрепят във всяка моя промяна и осъзнаване. Неусетно в живота ми започнаха да се появяват хора и събития, благодарение на които можех все-повече и все по-чисто да проявявам истинската своя същност, да виждам и да усещам нишките, които ни свързват в едно неразривно цяло.
Постепенно в мен се зароди желанието да споделя всичко онова, което имам като знание, опит, енергия, усещане за света, за да могат онези от вас, които желаят, да вземат за себе си каквото им е нужно.
Постепенно в мен се зароди желанието да споделя всичко онова, което имам като знание, опит, енергия, усещане за света, за да могат онези от вас, които желаят, да вземат за себе си каквото им е нужно.
Honeysuckle
Орлов нокът
Усвоявам опита от миналото
Няма нужда да съжаляваме за нищо в миналото си, да му поставяме етикети или да го натоварваме с емоции с какъвто и да е оттенък! Ако можем да си спомняме с любов за всичко, през което сме преминали и нищо не ни жегва под лъжичката, ако можем да благодарим на себе си, такива, каквито сме били тогава и каквито сме сега, и да пуснем нишката, която ни е държала там, колко леко би ни било днес! Колко леко!
Agrimony
Камшиче
Цветето на истината за себе си
Понякога толкова успешно избягваме всички конфликти, че вече не знаем това което говорим ние мислим ли го или не, нашите желания наши ли са или са чужди, които сме приели за свои. И ако вътрешното ни напрежение има нужда да бъде притъпявано с храна, алкохол, спорт, шопинг, пътешествия или каквото още се сетите пристрастяване, значи душата ни жадува истината, жадува да се освободим от илюзиите за себе си, които пазим и ползваме като параван.
Chicory
Синя жлъчка
Цветето на безусловната любов
Всички желаем да бъдем обичани, такива, каквито сме, без изисквания, без условия. Но нека първо си дадем сметка сами себе си обичаме ли така.
Няма за кога да отлагаме, време е да се влюбим - в себе си, в живота, в хората - безусловно!
Larch
Лиственица
От самообезценяване до разгръщане
Когато толкова не вярваш в себе си, че всичко, което правиш ти се струва маловажно, безлично, недостатъчно... Каквито и окуражителни думи да ти казват, те не стигат до теб. Спират се в преградите ти - онези, които сам си сложил най-отпред, да те пазят от всичко. Като филм, който пречупва и изкривява собствената ти преценка за истинската ти стойност и сякаш няма смисъл да правиш каквото и да било...
Тогава какво?! Как се излиза от тази дупка, как се превключва от самообезценяване към разгръщане на потенциала, изначално заложен в теб?! Изглежда непосилно, ако сме придали твърде голямо значение на несполуките. Те са просто част от пътя ни, но ако всяка от тях сме завързали към себе си със силна емоция, болката от нея се засилва толкова повече, колкото повече прехвърляме в ума си негативния си опит. Нужно е да се отделим от това страдание, да го изплачем, ако трябва, и да го пуснем от себе си. Да се помирим с преживяното до тук и без предварителни нагласи да продължим нататък.
Clematis
Повет
Има много видове бягство
Състоянието Clematis е само един от тях. Може все да ти се спи или да си много ра
зсеян, да забравяш какво и къде си оставил, какво си казал, или само си мислил да кажеш... Някакви разговори се оказва, че си водил, но нищо не помниш от тях....
И сякаш нищо не е на мястото си, но всъщност ти си този, който не е на мястото си. Ти си този, който е избягал някъде, където се чувства добре, или поне е поносимо там. Това може да е света на компютърните игри, на интернет, в другия ти образ - онзи в Instagram...
Защото много е трудно, да му се не види, да си тук и сега, присъстващ, всичко виждащ, приемащ този свят - такъв какъвто е и себе си в него - такъв, какъвто си.
Този копнеж, който носим - да е друго, различно, "нашето" си, го прави така трудно. Но пък как ще изградим "нашето" ако ни няма?!
Есенцията Clematis може да ни върне тук и сега. Тя ще ни даде стабилност, ще ни приземи и заземи и ще ни подкрепи да се справим с ежедневните задачи. За да имаме основа, върху която да градим онзи свят, в който искаме да живеем.
И сякаш нищо не е на мястото си, но всъщност ти си този, който не е на мястото си. Ти си този, който е избягал някъде, където се чувства добре, или поне е поносимо там. Това може да е света на компютърните игри, на интернет, в другия ти образ - онзи в Instagram...
Защото много е трудно, да му се не види, да си тук и сега, присъстващ, всичко виждащ, приемащ този свят - такъв какъвто е и себе си в него - такъв, какъвто си.
Този копнеж, който носим - да е друго, различно, "нашето" си, го прави така трудно. Но пък как ще изградим "нашето" ако ни няма?!
Есенцията Clematis може да ни върне тук и сега. Тя ще ни даде стабилност, ще ни приземи и заземи и ще ни подкрепи да се справим с ежедневните задачи. За да имаме основа, върху която да градим онзи свят, в който искаме да живеем.
Wild Rose
Шипка
Какво е да живееш живота си истински?
Може би е да да усещаш с всяка своя фибра радостта и болката докрай. Да си позволиш да бъдеш уязвим и чувствителен и точно тогава да видиш силата си. Да си свалил защитите. Да си ратворил филтрите, през които гледаш света. И все пак да го обичаш. Да вриш и кипиш във всичко, което правиш. Да се закачиш за живота и да не го пускаш, докато слънцето не те усмихне!
Точно като тази, събрала Слънцето в скута си Шипка, разляла закачливи клони в красиви арки. Просто ей така, защото може!
Calluna Vulgaris
Калуна, Пирен
Отвори се за любовта
Има едно цвете, нежно и фино, което д-р Бах е открил, че помага на хората, обсебващи вниманието на другите, на тези от нас, които имаме вопиюща нужда да бъдем гушнати и утешени.
Но понякога това далеч не е така ясно проявено и още по-малко - осъзнато от нас. Състоянието на Калуна ни оставя изолирани от любовта, търсим я, носим я, но не можем нито да я усетим, нито да я споделим. И това ни прави напористо и отчаяно изискващи внимание, вторачени във всякакви свои здравословни проблеми, съществуващи или не, даващи по много от всичко, което прилича на любов. Но тъй като нищо не може да замени чистата любов, оставаме празни. И ако никак не искаме да товарим другите със себе си, този процес се обръща навътре, външни прояви може и да няма. Остават изискванията към себе си и неспособността да се приемем.
Калуна ми донесе осъзнаването, че истинската милувка е тази от моята душа към мен, към цялата мен, моето тяло, характер, умения и неумения. И точно милувка е нужна, с обич и пълна отдаденост на това, което си. Ако отделим време и от сърце и душа си кажем: "Благодаря, ти, ....! Обичам всяка, дори най- мъничка частичка от мен!" - колко много топлина ще се разлее по вените ни! Опитайте! Трудно е понякога искрено да си дадем любов, но точно от там започва лекуването и запълването на нашата най - дълбока празнина!
Но понякога това далеч не е така ясно проявено и още по-малко - осъзнато от нас. Състоянието на Калуна ни оставя изолирани от любовта, търсим я, носим я, но не можем нито да я усетим, нито да я споделим. И това ни прави напористо и отчаяно изискващи внимание, вторачени във всякакви свои здравословни проблеми, съществуващи или не, даващи по много от всичко, което прилича на любов. Но тъй като нищо не може да замени чистата любов, оставаме празни. И ако никак не искаме да товарим другите със себе си, този процес се обръща навътре, външни прояви може и да няма. Остават изискванията към себе си и неспособността да се приемем.
Калуна ми донесе осъзнаването, че истинската милувка е тази от моята душа към мен, към цялата мен, моето тяло, характер, умения и неумения. И точно милувка е нужна, с обич и пълна отдаденост на това, което си. Ако отделим време и от сърце и душа си кажем: "Благодаря, ти, ....! Обичам всяка, дори най- мъничка частичка от мен!" - колко много топлина ще се разлее по вените ни! Опитайте! Трудно е понякога искрено да си дадем любов, но точно от там започва лекуването и запълването на нашата най - дълбока празнина!
Mustard
Горчица, Синап
Отваря място за живеене
Има понякога в нас една тъга, която спи дълбоко, прилежно завита с мекото одеало на спомени, зад плътните завеси на нашето твърдо решение да се скрием от нея. По - точно - нея да скрием от нас. Подредили сме наоколо красиви случки, весели багри, понатрупали сме задачки за вършене, работни задачи или наши си нещица, поразсипали сме хорските тревоги и съвсем, ама съвсем забравяме за нея!
Ала в един случаен миг, случаен поглед, жест, неочакван кадър от живота - внезапно я събужда! С цялата и задържана мощ. Не можем да затулим силата и, нито да затъкнем гърлото и - каквото има да ни казва тя - бликва като порой! От очите, от сърцето, излива се на талази, оставящи ни без дъх! И това е най- доброто, което може да направи за нас!
Не бива да отричаме тъгата си, така както не бива да отричаме нищо в себе си. Не можем да избягаме от нея, но можем да й се отдадем без да потъваме. Сълзите пречистват и освобождават тялото от дълго трупана и задържана болка и подтиснати емоции. Но е важно да ги пуснем да излязат, без да се вкопчваме в тях и без да натоварваме себе си с упреци "Защо сега така...?" ; "Колко още...?" Нека тъгата извади наяве и разгради всичко, което тежи, докрай, за да можем с олекнало сърце и чист поглед да вървим по пътя си към Светлото!
Огромна трансформираща сила има нашата тъга!Подхваща ни и ни превежда с нашето темпо, към осъзнаването, което ни е нужно в момента, за да направим следващата крачка. Боли докато я гледаме в очите, докато вади карфиците, забодени в сърцето ни, но после... После става леко, раните зарастват и се отваря пространство за живеене! Истински живот, пулсиращ във вените ни, втъкан в дните ни, жив, пълнокръвен и стойностен!
Chestnut bud
Кестенови пъпки
Прилагам наученото
Наблюдавам ги как се разлистват и си мисля, че точно така се развива и процеса на осъзнаване. Всичко се съдържа в една пъпка - и листата, и цвета, и плода, и семето... Но е нужно време и подходящи условия, за да се разгърне всичко в точния момент!
Носим в себе си онези потенциали, които душата ни е избрала да проявим в живота си и всяка брънка от случвания и преживявания ни водят към пълното ни разгръщане.
Важно е да преминем през тях осъзнато и да вземем нужното познание, в противен случай уроците се повтарят, дотогава докато достигнем до ключовото послание от дадена случка и започнем да го използваме в живота си. Тогава преминаваме на нов етап и сме готови за следващия урок.
И така, както има цикличност в природата, така и ние преминаваме през своите цикли. Движим се непрекъснато по спиралата, едновременно навътре към себе си и своята истинска същност и навън към нейното проявление в света.
И по този път, често се явяват "проверки". Душата ни дава възможност да преживеем стари, понякога травмиращи ситуации, но по нов начин, от позицията на нашето ново, по-осъзнато и по-близо до същината ни аз, и да почувстваме колко е различно. Но и да постъпим различно от преди, за да се закотвим в новата, по-добра версия на себе си.
За да не се подхлъзнем в схемата на старите ни възприятия за нас самите и нашия свят, за да разпознаем и правилно да вплетем в живота си новото за нас познание, много помага есенцията Кестенови пъпки. Те ще ни подкрепят, за да бъдем тук и сега, да прозрем урока и да реагираме подобаващо.
Ще се радвам ако усетите тяхната енергия на обновление от снимките на първите, най- нетърпеливи кестенови пъпки, откликнали на топлите слънчеви лъчи, които срещнах аз!
Носим в себе си онези потенциали, които душата ни е избрала да проявим в живота си и всяка брънка от случвания и преживявания ни водят към пълното ни разгръщане.
Важно е да преминем през тях осъзнато и да вземем нужното познание, в противен случай уроците се повтарят, дотогава докато достигнем до ключовото послание от дадена случка и започнем да го използваме в живота си. Тогава преминаваме на нов етап и сме готови за следващия урок.
И така, както има цикличност в природата, така и ние преминаваме през своите цикли. Движим се непрекъснато по спиралата, едновременно навътре към себе си и своята истинска същност и навън към нейното проявление в света.
И по този път, често се явяват "проверки". Душата ни дава възможност да преживеем стари, понякога травмиращи ситуации, но по нов начин, от позицията на нашето ново, по-осъзнато и по-близо до същината ни аз, и да почувстваме колко е различно. Но и да постъпим различно от преди, за да се закотвим в новата, по-добра версия на себе си.
За да не се подхлъзнем в схемата на старите ни възприятия за нас самите и нашия свят, за да разпознаем и правилно да вплетем в живота си новото за нас познание, много помага есенцията Кестенови пъпки. Те ще ни подкрепят, за да бъдем тук и сега, да прозрем урока и да реагираме подобаващо.
Ще се радвам ако усетите тяхната енергия на обновление от снимките на първите, най- нетърпеливи кестенови пъпки, откликнали на топлите слънчеви лъчи, които срещнах аз!
Centaury
Червен кантарион
Цветето на служенето
Това състояние понякога е толкова явно! А понякога е явно само за останалите, но за теб е скрито.
Желанието да си от полза - от полза за другите, да помагаш, да създаваш край себе си една обстановка, в която всички се чувстват добре. Каквото и да ти струва. Това се превръща в навик. В част от теб. Става нещо, което започваш да правиш механично, ден след ден и дори самият ти не му обръщаш внимание.
Да прибереш, да почистиш, да сготвиш, да сложиш маса, да я украсиш, да създадеш уют, да се усмихнеш, когато ти е тъжно, да се събереш и въпреки умората да измиеш чиниите - точно сега. Да пощадиш съня на децата, на съпруга си, на своите близки, но не и своя. Да се мобилизираш до краен предел, за да им спестиш притесненията, ако забележат че не си добре в момента и колко всъщност си изтощен.
Докато се усетиш (ако се усетиш), че не можеш повече така... И това е модел, който често сме възприели от свойте майки, баби и още назад в рода и предаваме на децата си.
Същото се случва и на друг план, да речем служебен - нагърбваш се да свършиш всичката работа, колкото повече толкова по-добре, да видят всички колко ценен кадър си. Или просто така си свикнал, да се раздаваш докрай. Отново се стига до същото.
Неусетно започваш да вършиш и чуждата работа, защото не си могъл да откажеш, защото са ти казали, че ти ще се справиш най-добре или по каквото и да е друга причина - изтощението е налице. Недоволството също.
Да те приемат за даденост - също.
Или в сферата на приятелските отношения - този, който се съгласява с всичко, върши услуги на всички, изслушва всички, утешава ги ... Но постепенно започват да не го зачитат, и го търсят само за своя лична изгода.
Защо става така?
"Аз толкова се старая всички да са добре, а за мен никой не го е грижа?!"
Защо се стараем всички да са добре? Подбудите ни какви са? Дали не искаме да си подсигурим в замяна точно това - грижа и внимание? Обикновено да, бихме искали. Но това е условна любов - ще направя за теб каквото е нужно, за да ме обичаш/ цениш/ уважаваш... За да си гарантирам твоята любов и уважение.
Вътрешно сме сме убедени, че ако сме такива, каквито сме, няма да ни обичат, затова трябва да си заслужим вниманието и обичта. Или пък модел, до болка познат - така се прави.
Важно е да осъзнаем, собствената си ценност. Да вярваме в нея. Да съумеем да поставим своите вътрешни граници, пространство, където властваме ние самите и никой друг. И от тази позиция да избираме кога да кажем "да" и кога "не'.
И "да" да бъде от сърце, без очакване за каквото и да е в замяна - дали ще се оцени жеста или не, не е важно, важното е да си го направил защото го искаш. И обратно, щом усетиш, че не искаш да направиш нещо, нека се чуе твоето "не". И ако вътре в себе си си напълно спокоен и убеден в отказа си, отсрещния ще го приеме спокойно и без обида.
За всяко свое решение е важно да ползваме своя вътрешен барометър, и да не правим нищо въпреки себе си.
И тогава, когато балансираме в себе си тази енергия на служенето, можем вече да говорим за служенето в неговия висш духовен аспект.
Служба от сърце в полза на цялото, където даваш своя принос в общото дело - там си, където е нужно, правиш каквото е нужно, но само след като сам си постигнал своя баланс можеш истински да допринесеш за общото благо.
Есенцията на д-р Бах Червен кантарион ни помага да постигнем този баланс на всички нива, пласт по пласт, докато се открием истински за себе си и за света.
Impatiense
Слабонога
Търпение и бързина
Eдна есенция на д-р Бах, за хората, които бързат и не могат да понасят нещата да се случват бавно. Това са хора, които дотолкова не понасят темпото на другите, че всичко у тях бързо започва да им пречи и те предпочитат да свършат всичко сами. Нагърбват се с цялата работа и това така ги изтощава, че накрая остават без дъх. И хем се оплакват, че никой не им помага, хем ничия помощ не могат да изтърпят.
Напоследък си дадох сметка, че винаги съм имала край себе си такива хора. Толерантни към другите или не, те просто по рождение са бързи, дейни, сръчни, умеят да правят по няколко неща едновременно! При мен все не се получаваше така! Или нещо ще се запетлае, или нещо ще се обърка, ще кипне, ще падне, по неведоми начини ще се провали. И на този фон наоколо, всичко мое изглежда недостатъчно бързо, непохватно, неумело. Толкова време ми отне да приема, че просто съм такава и толкова! И не щеш ли, в някакъв момент осъзнавам, че колкото и бавно да ми се получават нещата отвън, аз отвътре здраво съм се разбързала. Толкова здраво, че всичко в мен вибрира, трескаво и хаотично, и това се отразява в движенията ми, в погледа ми, в емоционалните ми състояния. Една неизявена бързина открих в мен. И се запитах откъде идва. Дали е заради примера, който винаги е бил пред очите ми или е предизвикана от нещо друго?
Има в нас, струва ми се - в доста от нас, един вътрешен стремеж да случваме все повече неща - както мой любим човек обича да казва "Да живеем бързо, за да има време за още!" Още желания, които да изпълним, още намерения, които да осъществим, още удоволствия, които да изживеем. Сякаш "правенето" дава смисъл на дните ни.
Но колкото повече желания трупаме, и колкото повече нямаме възможност да реализираме всяко едно от тях, все повече те ни затлачват. А отвътре напира и натиска нуждата да се освободим. Всяко едно неосъществено желание, дори да сме забравили за него, създава огромно напрежение в нас. Вече не си даваме сметка какво ни препира, но сме като навити до краен предел пружинки и просто трябва нещо да правим, за да изразходваме тази натрупана енергия някак. Това може да намери израз дори в безпричинно щуране напред - назад, може да е ядене, пиене, говорене, може да се отрази в ежедневието ни под формата на заетост и множество неотложни задачи..., но докато не се превъплъти в нещо съзидателно, тази енергия не може да се укроти.
Impatiens може да ни помогне в укротяването, в това да утихнат безкрайните желания, в успокояването на вътрешната трескавост и напрежение и последствията от тях.
Може да изглади несъответствието между вътрешната бързина и външното бавене и обратното.
Impatiens ще ни подкрепи, за да приемем, че всеки човек има свое темпо, и то е най-доброто за него и всяко сбъдване и всяко случване отнема точно толкова време, колкото му е нужно.
А аз, която виждах проявлението на Impatiens навсякъде край мен, но не и в мен самата, днес обилно се черпя с тази есенция.
Cherry plum
Джанка
Пускам контрола
Често сме чували репликата "Всичко е под контрол!"
И да, наистина е под контрол, но не на нашата личност и не на когото и да е друг, който го твърди. Има една висша сила, висш разум, съзнание - независимо какво име ще му дадем, то съществува реално, обединява волята на душите ни и използва необозримото богатство на Вселената, за да създаде най-ценното преживяване за всеки един от нас, във всеки момент. А на нас ни е толкова трудно да и се доверим и да посрещнем случващото се без страх!
Тази нужда - да сме подсигурени, да сме готови за всеки вариант, да предвидим всеки резултат, да обмислим всяка крачка - отнема толкова много ресурс! Влагаме извънредно много енергия стараейки се да държим нещата под контрол! Енергия, която бихме могли да вложим в нещо наистина съзидателно!
Забелязали ли сте, че колкото повече се вкопчваме в нещо, то толкова повече то ни се изплъзва. Да го пуснем изглежда налудничаво може би, но точно това е нужно! Всяко напрягане и стягане ни ограничава, ограничава също достъпа до нас на онази енергия на случването, която тече свободно и тя просто не може да проникне през тази преграда, за да задвижи колелото в правилната за нас посока.
Джанка е цветната есенциия на д-р Бах, свързана със страха да не изпуснем нещата от контрол. Тя ни помага да освободим напрежението и да се впуснем с лекота и доверие в потока на живота.